Позиция на икономическия екип на Възраждане“,  ръководен от икономистите Деян

Позиция на икономическия екип на „ Възраждане “,  управителен от икономистите Деян Николов и Виктор Папазов

Преди дни се организира конференция на „ Възраждане “, на която беше направена обществено притежание „ Комуникационната тактика за разпространение на еврото “, призната от държавното управление на Кирил Петков.
-->
В тази тактика се приказва за информиране и гласност. Уви, за следващ път сме очевидци на „ новоговор “ по Оруел. Захаросаната агитация и едностранчиви тези ни се сервират като „ информация “.

Коалиционното държавното управление на господин Петков, което беше формирано от партиите – „ Продължаваме промяната “, Българска социалистическа партия, „ Демократична България “ и Има Такъв Народ, в действителност извършват непозната поръчка.

Доказателство за това е, че описаната цел е точно – „ главен фокус ще бъде подложен върху усмиряване на страховете на българите от повишение на цените вследствие на приемане на еврото “. Комуникационната тактика не е съпроводена от разбор на позитивните и негативните страни на сходна стъпка. Очевидно е, че държавното управление не разполага с подобен.

Никой не разяснява един от главните проблеми, които стоят пред една такава стъпка, а точно – при какъв курс би се осъществило това присъединение.

На даден стадий от договарянията за присъединение на България в еврозоната, нейните членове могат да изискат от България да промени настоящия валутен курс евро-лев или диапазона, в който може да се движи. Като се има поради, че по последни данни на Българска народна банка към 31.07.2022 година, спестяванията на популацията и компаниите надвишават 117 милиарда лв. (в това число над 70 милиарда лв. единствено на населението) обстановката става доста виновна. Допълнително, парите отвън банките надвишават 25,9 милиарда лв.. Държавите от еврозоната, както  и Европейската централна банка (ЕЦБ) надали ще желаят да се погрижат за съхраняването на спестяванията в България. Най-малко това постанова използването на парична политика за поддържане на тези спестявания, освен това в изискванията на големи проблеми, свързани с високата инфлация  и големите бюджетни дефицити на страните от еврозоната. 

По-конкретно, договарянето на формалния курс за прекосяване на лева  към еврото следва и ние не можем да отхвърлим допускането, че той може да бъде контрактуван на радикално разнообразни равнища от сегашните. Така да вземем за пример, хипотетично един курс на съотношение  евро/лев в 1:5 би обезценило големите спестявания в България, само че пък би улеснило работата на ЕЦБ. Разбира се, за сметка на българите. Едва ли има някой, който има вяра, че управлението на ЕЦБ го е грижа за добруването и спестяванията на българите?

Промяна и договаряне на различен курс няма да са казус, защото да вземем за пример Словакия към този момент бе принудена на три пъти словашка крона - евро, до момента в който страната престояваше в механизма ERM 2.

Подобен сюжет е изцяло вероятен и у нас. Ето за какво мнозина евентуално не са обърнали внимание, че в края на своето ръководство през 2020 година ГЕРБ одобриха нова алинея (3) в член 29 в Закона за Българска народна банка, съгласно която формалният обменен курс на еврото към лв. се договаря, а не е закрепен, както беше преди този момент. Ролята на Парламента елегантно е отстранена. Разбира се, има едно решение на Парламента, в което е изписан курсът от 1,95583, само че той следва да се предложи само от двама души: Министърът на финансите и Управителят на Българска народна банка. Имайки поради, че и двамата са в листата на бранителите на приемането на еврото, може да се допусна, че за тях курсът е една детайлност в постигането на огромната „ цел “. Не инцидентно хората започнаха да превалутират спестяванията си в евро -  30% от спестяванията в България са в евро.

Много е евентуално да се получи обстановка, сходна на тази при ръководството на Ковид рецесията: Министърът на опазването на здравето разпореждаше затварянето на  бизнеса, продължителността на локдауните, маските  и така нататък С курса се планува сходен режим! Ето текста на новата алинея:

Чл. 29 (3) (Нова – Дъждовни води, бр.14 от 2020г.) Считано от датата на присъединяване на Ре-публика България в Механизма на обменните курсове (Exchange Rate Mecha-nism II) формалният валутен курс на лв. към еврото е еднакъв на централния курс сред еврото и лв., контрактуван според параграф 2.3 от Резолюция на Европейския съвет за установяването на механизъм на обменнитекурсове през третия стадий на Икономическия и паричен съюз Амстердам,16 юни 1997г., и членове 1.1 и 17.1 от Споразумение от 16 март 2006 годинамежду Европейската централна банка и националните централни банки надържавите членки отвън еврозоната за установяване на процедурите за работана Механизма на обменните курсове в третия стадий от Икономическия ипаричен съюз.

Така се обрисуват следните евентуални опасности, които води със себе си процесът по присъединение към еврозоната:

         - Промяна на закрепения курс евро-лев надолу. Фиксираният курс

евро-лев защищава българска валута от повишаване и обезценяване. По-големите терзания за българите идват от второто, защото хората са обезпокоени от обезценяване на спестяванията си. Това наподобява напълно обикновено, защото точно банковите депозити са главното капиталово средство за българите, макар че на този стадий те не оферират добра рентабилност, даже противоположното, с нулеви лихви те не носят никаква рентабилност. Хората просто одобряват, че заплащат такси, с цел да си пазят парите в банките.

         - Промяна на закрепения курс евро-лев нагоре . Една малко неглижирана опция е закрепеният курс евро-лев се промени в интерес на лв. (т.е. левът да нарастне по отношение на еврото). В тази обстановка пък може да се понижи конкурентоспособността на българските компании, които изнасят своите артикули и услуги в чужбина, защото ще създават своята продукция в изискванията на по-скъпа валута.

Законово нещата с формалния обменен валутен курс еврото към лв. се контролират с чл.29 от Закона за Българска народна банка. Новата  алинея (3), императивно залага изискването за договаряне на този курс с европейските институции:

Още веднъж да повторим - курсът е контрактуван, а не закрепен, както беше преди въвеждането на тази нова алинея, както се вижда от Решението на Народното събрание, ще зависи единствено от качествата на Министъра на финансите и Управителя на Българска народна банка да го предложат и защитят като позиция, без ратификация от Парламента.

Виж https://www.ecb.europa.eu/pub/pdf/other/mb200806_focus11.en.pdf

Решение на Народно събрание.

РЕШЕНИЕ

за установяване на изискванията за договаряне на централен курс на лв. към еврото според параграф 2.3 от Резолюция на Европейския съвет за установяването на механизъм на обменните курсове през третия стадий на Икономическия и паричен съюз Амстердам, 16 юни 1997 година (97/С 236/03)

Народното събрание на съображение член 86, алинея 1 от Конституцията на Република България, като взе поради желанията на Република България за присъединение към Механизма на обменните курсове (Exchange Rate Mechanism II) и към Единния контролен механизъм посредством определяне на тясно съдействие с Европейската централна банка по смисъла на Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 година за възлагане на Европейската централна банка на съответни задания по отношение на политиките, свързани с пруденциалния контрол над кредитните институции, както и условията на параграф 2.3 от Резолюция на Европейския съвет за установяването на механизъм на обменните курсове през третия стадий на Икономическия и паричен съюз Амстердам, 16 юни 1997 година (97/С 236/03), и членове 1.1 и 17.1 от Споразумение от 16 март 2006 година сред Европейската централна банка и националните централни банки на страните членки отвън еврозоната за установяване на процедурите за работа на механизма на обменните курсове в третия стадий от Икономическия и паричен съюз (2006/С 73/08), според които при присъединяване на Република България в Механизма на обменните курсове (Exchange Rate Mechanism II) се договаря централен курс сред еврото и лв.,

РЕШИ:

1.При договаряне на централен курс на лв. към еврото според параграф 2.3 от Резолюция на Европейския съвет за установяването на механизъм на обменните курсове през третия стадий на Икономическия и паричен съюз Амстердам, 16 юни 1997 година (97/С 236/03), министърът на финансите и шефът на Българската национална банка оферират, поддържат и гласоподават позиция за централен курс 1,95583 лв. за 1 евро.

2. Република България не взе участие в Механизма на обменните курсове (Exchange Rate Mechanism II) при централен курс сред еврото и лв. според Резолюция на Европейския съвет за установяването на механизъм на обменните курсове през третия стадий на Икономическия и паричен съюз Амстердам, 16 юни 1997 година (97/С 236/03), друг от централен курс 1,95583 лв. за 1 евро.

Решението е признато от 44-то Народно заседание на 30 януари 2020 година и е подпечатано с формалния щемпел на Народното събрание. Подписано е от Цвета Караянчева.

Възраждане е с номер 14 в бюлетината!

Възраждане за България!

Купуването и продаването на гласове е закононарушение!